shkaf4eto (Валентин Добрев)
162 1714
7.10.2011 г., 15:05 ч.

Поменно 

  Поезия » Друга
772 0 3

Натежа ми животът с годините.

Бе коварна съдбата и с мен -

по-студени ми станаха зимите,

хладно ми е и в летния ден.

 

Все по-често самичък оставам,

запрелиствах тефтера със спомени.

Явно е, че и аз остарявам...

Не по сватби, тръгнах по помени.

 

Мълчаливо, със свещ във ръката

посещавам приятели стари

и преливам с бутилката вино -

"Бог да прости, мои другари!

 

Скоро пак ще сме заедно всички,

тук запазих си място, до вас.

Във сърцето бодат ме иглички.

Към небето пътувам и аз."

 

 

 

Един разговор по телефона с мой стар приятел, който е получил втори инфаркт. Той ми разказа за смърта на трима наши авери и че последното нещо, което е правил, излизайки навън е, че е ходил на помен. :(

 

 

© Валентин Добрев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжна истина,но много добре написана!Поздравления!
  • Уважаемий Валентине, много ме разстройваш! Не му мисли! Живей за нас , които те четем с удоволствие и за тези, които те обичат!
  • недей, братле....
    тъжно е, но не се бъркай в божиите дела...
    има време за всеки!
    стискам ти ръката и дано ти дам зрънце кураж!!!

    дано....
Предложения
: ??:??