Поменно
Натежа ми животът с годините.
Бе коварна съдбата и с мен -
по-студени ми станаха зимите,
хладно ми е и в летния ден.
Все по-често самичък оставам,
запрелиствах тефтера със спомени.
Явно е, че и аз остарявам...
Не по сватби, тръгнах по помени.
Мълчаливо, със свещ във ръката
посещавам приятели стари
и преливам с бутилката вино -
"Бог да прости, мои другари!
Скоро пак ще сме заедно всички,
тук запазих си място, до вас.
Във сърцето бодат ме иглички.
Към небето пътувам и аз."
Един разговор по телефона с мой стар приятел, който е получил втори инфаркт. Той ми разказа за смърта на трима наши авери и че последното нещо, което е правил, излизайки навън е, че е ходил на помен. :(
© Валентин Добрев All rights reserved.
