12.07.2020 г., 15:18 ч.

Поминък 

  Поезия » Друга
644 7 14

Робството живее още в нас. 

И го възпяваме епично...

"Чичовци-те" шепнат в екстаз 

колко го обичаме поединично. 

 

Докато не дойде някой филм, 

който истината да ни разкаже. 

И падат маски. Няма грим:

безсилието ни да покаже...

 

И избухват героически мечти!

"Ех, къде си днес бунтовно време?!"

И стискаме празен пестник -

наследник невидим на юнашко племе...

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Данаил!
  • Много истинско, Стойчо!
  • Благодаря ви Красимира, Силвия, Симона и Пепи за коментарите и оценката!
    Прегръщам ви!🤗🤗🤗🤗
  • Силно! Поздравления!
  • ... !
  • Много си казал, Стойчо.
  • "Заприличали сме на хора,
    дето вечно си губят ключа.
    Няма да го намерим скоро.
    Още сме безнадежден случай." М. Башева. Поклон!
    Истински стих, Стойчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
  • Наистина сме странна нация. Точно когато нещата тръгнат на оправяне започваме да се държим масово като надрусани и отново падаме в пропастта. Май наистина край казана с българите не са нужни дяволи пазачи.

    Много силен стих, Стойчо. Поздравявам те!
  • Реших да го направя на моята страничка:днес е починала Миряна Башева!
    Нека Господ бди над съня й...
  • Благодаря ви за вниманието и коментарите!
    Приемете моите поздрави и пожелания за здраве!
  • Ние сме странна нация, много търпим и носим,а и на периоди сме Чичовци!
  • Да, Стойчо, и аз съм стигнал до този извод...
    Не сме дорасли още за Свободата си...
    Тъжно 😞
    Поздравявам те.
  • Много си прав Стойчо!
    Но времето е друго, както и нравите човешки!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??