Робството живее още в нас.
И го възпяваме епично...
"Чичовци-те" шепнат в екстаз
колко го обичаме поединично.
Докато не дойде някой филм,
който истината да ни разкаже.
И падат маски. Няма грим:
безсилието ни да покаже...
И избухват героически мечти!
"Ех, къде си днес бунтовно време?!"
И стискаме празен пестник -
наследник невидим на юнашко племе...