15.02.2024 г., 6:39  

Помисли на един полудел -2

832 0 2

Хо,хо,хо, пак съм аззз, сеги в ролята на дедо ви  Мраз.

Чук, чук, трак, отворете порти, мушмороци, отново съм аз.

Хей, мушмороци, МУШморони и некои  направо  барбарони,

уж мъкна чувал със дарове за вазе,  а то май  обещания балони.

 

Кой данъците си плати послушно, радушно и на време

ще получи 0,5 процента намаление, хей ти хорско бреме!

Намаление, намаление ти си нашето СПАсение овреме,

кукуКупуваш три плащаш две е к'во нема да мреме.

 

Какво от туй, че плащаш ДДС за всичко, но и т'ва не стига,

глей как пИчели бай ви Футболисков, па и Dara намига!

У ПаралаМЕНТА квичат и се жалват трите прасенца,

вълкът бил им пречил  да плюскат купища евренца!

 

Ми к'во да кажат тиа  със цървулите, калпаците и гуменяците,

дето на месец се блъскат за 700 лева, а бе тия бе, амсалаците.

Ще ги сменят виетнамци, китайци, индийци ил други находки,

поне да премахнат безплатно уличните кучета и котки.

 

Тъй де, айде, не на здраве,бря, нема да сте живи па и здрави,

ще ви гази кой ви хване, долу главите, к'во да се пра'и?!

Язе изчезвам преди да ме гепят и ме чекайте пак хей, пааак!

Па ша дода да ви сгорчавам дните, нощите, ами кЪ, демек как. 

 

... и малко оптимизъм за разкошшш!

 

Чао, чао от дедо ви Мразъ, зън, зън, пляс та дрън, ето цъфнал пън,

мушмороци, МУШморонки, барбаронки зимъ е, а   топлинко е вън!

Я и Сънчо съм бре та ида от горица  страшно  раздвоен при вазе,

нищо, че живейте лошо,  трудно,  спокооо  горе мислят за назе...

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...