31.08.2007 г., 17:56

Помисли отново

661 1 2
Вярата и Борбата -
това бяхме аз и ти.
Не ми казвай какво
искаш да запазиш.
Не ме обвинявай.
Не забравяй какво
изградихме заедно.
Не се обръщай, щом
веднъж си ме оставил.
Преди да сбъркаш
помисли отново.
Знаеш добре, че сме
зависими един от друг.
Вярвам в бъдните ни дни, а
ти се бориш да осъществиш
нашите мечти.
Защо си заминаваш?
Кое е по-важното за теб?
Свободната самота или
ограничената сигурност?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....