П ътуваме тъй дълго време.
Р ъка в ръка,
Е дно сърце.
Д ъга в очите непременно
А днес...
Т ъгата ни личи.
Е динство,нежност,вяра.
Л юбов и топлина.
С ълзите не измиват мрака-
Т анцуват.
В самота.
О бичам те,обичаш ме.
. . . . . . . Сама ли паднах в пропаста?!??
© Шопландия Софийска Всички права запазени