Помни, жена е антоним на слаб...
Ти знаеш, нямаш право да си слаб,
че слабост на страхливите се пада.
С потайни думи-сълзи месиш хляб.
Раздаваш го, на тебе ти присяда.
А нощем жънеш нива от звезди.
Луната ти е паламарка крива
и луда муза с вятърни юзди,
напомня, че те има, че си жива.
Понякога е клисав този хляб,
но гладните за обич не пробират.
Помни, жена е антоним на слаб,
написаното с огън не умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
