Помни ме
Прокълни ме. Знам, че ти горча.
С думи тежки често те заливам.
Знам, че уморен си през нощта
с образа ми само да заспиваш.
Помисли - любов ли е това?
Сякаш на илюзия прилича.
Господ с мен направи си шега
като ме научи да обичам.
Отречи ме. Нямаш ти вина,
че оставам тъй недоверчива.
В мислите ти вливам хладина,
строга съм, дори да съм щастлива.
Но помни ме. Моята ръка
може с чудна нежност да прегръща.
Стигнат ли те болка и тъга,
винаги при мен ще се завръщаш.
С думи тежки често те заливам.
Знам, че уморен си през нощта
с образа ми само да заспиваш.
Помисли - любов ли е това?
Сякаш на илюзия прилича.
Господ с мен направи си шега
като ме научи да обичам.
Отречи ме. Нямаш ти вина,
че оставам тъй недоверчива.
В мислите ти вливам хладина,
строга съм, дори да съм щастлива.
Но помни ме. Моята ръка
може с чудна нежност да прегръща.
Стигнат ли те болка и тъга,
винаги при мен ще се завръщаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
