Помниш ли
Помниш ли
Помниш ли нашите утрини, гдето
винаги първи се будиш.
Аз се изхлузвам, пием кафето,
няколко фаса и - на морето.
Или пък, в утринната позлата,
сред капещи листи, за гъби,
с твърда десница ми хващаш ръката
и бродим, бродим в гората...
Помниш ли, вечер, как нежно се сгушвам
на моето място - вляво.
И как тихо ми шепнеш, те слушам,
и как ми попиваш сълзите, те чувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
