Помниш ли
Помниш ли нашите утрини, гдето
винаги първи се будиш.
Аз се изхлузвам, пием кафето,
няколко фаса и - на морето.
Или пък, в утринната позлата,
сред капещи листи, за гъби,
с твърда десница ми хващаш ръката
и бродим, бродим в гората...
Помниш ли, вечер, как нежно се сгушвам
на моето място - вляво.
И как тихо ми шепнеш, те слушам,
и как ми попиваш сълзите, те чувам.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
