Помниш ли онази вечер
с най-красивите звезди?
Помниш ли онази вечер?
В нея бяхме аз и ти.
Помниш ли любов такава,
спряла в нашите души?
Като лунен лъч изгряла
в цветове и във мечти.
Но сърцето мое страда,
теб те няма и боли.
Може би сега си с друга,
не говори времето, мълчи.
Протегни ръце към мене,
ти си още в моя сън!
Във прегръдка ще ни вземе
тази лунна нощ отвън.
Нищо, че е вече есен,
протегни към мен ръце!
Щастието като песен
пазя в моето сърце.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени