10.11.2024 г., 9:55

Помниш ли

458 4 2

     Помниш ли

 

Помниш ли онази вечер

с най-красивите звезди?

Помниш ли онази вечер?

В нея бяхме аз и ти.

 

Помниш ли любов такава,

спряла в нашите души?

Като лунен лъч изгряла

в цветове и във мечти.

 

Но сърцето мое страда,

теб те няма и боли.

Може би сега си с друга,

не говори времето, мълчи.

 

Протегни ръце към мене,

ти си още в моя сън!

Във прегръдка ще ни вземе

тази лунна нощ отвън.

 

Нищо, че е вече есен,

протегни към мен ръце!

Щастието като песен

пазя в моето сърце. 

 

        Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...