7.03.2025 г., 6:38

Помниш ли?

336 0 1

 

 

Помниш ли нощите? Луди, безсънни,

когато по улици шепнехме грях?

Смехът ни звънеше в тъмните стъпки,

и вятърът вееше отрова и прах.

 

Помниш ли песните – стари, любими?

Дали ги тананикаш, когато си сам?

Как ритъмът пареше в дните ни сиви,

а нощем превръщаше болката в плам?

 

Помниш ли как по града се изгубвахме,

дъхът не достига, кръвта ни гори?

Отровата във вените с нас се преплиташе,

и нищо не можеше нас да сломи.

 

Помниш ли? Скришно се гледахме.

Очите ни шепнеха думи без глас.

И никой не трябваше да подозира,

че пламък трепти между нас.

 

Помниш ли рамото? Колко бе топло.

Там всичко утихваше – свят и живот.

И сякаш летях – не, не беше измислица,

Облаци шастие. Мир и любов.

 

Помниш ли тръпката, шепота, тайните?

Как всичко бе наше – но само в нощта?

Как устните мълком заключваха мислите,

а огън изгаряше нашата кръв?

 

Помниш ли как подскачах от радост,

когато дочувах, че пак ще си там?

Как в миг се разбиваше всяка омраза,

как всичко изглеждаше цветно и в блян?

 

А после… сред тълпата видях те случайно,

загубен, далечен, но същият ти.

Очите ти срещнах – проблесна ли пламък,

или само в мен още всичко гори?

 

Отмести ли бързо смутената жажда?

Престори ли се, че не помниш преди?

Или за секунда – макар и незнайно –

нещо във тебе отново трепти?

 

Попитай сърцето… дали ме повика

Дали за миг само не спря да тупти?

Дали не прошепна – макар и без думи –

че всичко изгубено е.

 

Попита ли го дали това може да се промени?

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Помни ,защото споменът е вкусено щастие!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...