23.12.2006 г., 16:41

Помниш ли

788 0 0

Помниш ли как стояхме на ръба на брега,
вечерта в която нежно те докоснах,
прегърнах те,а ти стоеше тъжна,
тогава за миг засия.
Очите ти светнаха като фенер в тъмнината,
устините ти трептяха и искаха страст,
която само аз бих могъл да ти дам.
Тогава безумно исках те аз,
исках теб,исках любовта,
исках да кажа на целия свят колко те обичам,
исках да го изкрещя,
но неможах,защото ти си тръгна
и аз останах сам.
В този момент предпочитах да умра,
но нямаше да разбереш колко те обичам,
колко ти се вричам и след тебе тичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Гочев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...