Помниш ли как стояхме на ръба на брега,
вечерта в която нежно те докоснах,
прегърнах те,а ти стоеше тъжна,
тогава за миг засия.
Очите ти светнаха като фенер в тъмнината,
устините ти трептяха и искаха страст,
която само аз бих могъл да ти дам.
Тогава безумно исках те аз,
исках теб,исках любовта,
исках да кажа на целия свят колко те обичам,
исках да го изкрещя,
но неможах,защото ти си тръгна
и аз останах сам.
В този момент предпочитах да умра,
но нямаше да разбереш колко те обичам,
колко ти се вричам и след тебе тичам.