26.07.2007 г., 23:36

Помниш ли?

633 0 1



Помниш ли, вчера ти казах:
"Далеч са звездите!"
Ти ме прегърна и каза:
"Не са! Те са толкова близо, както
са наште сърца..."
Това е гласът на сърцето, разбираш
ли това?
Тази любов е вечна, не ще никога да
избледнее.
Тази любов е за теб, скъпи мой, приеми
я ти сега.
Вземи живота ми.
Разбий сърцето ми.
Разкъсай ме на хиляди парченца.
Просто ме убий.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...