DeadSilence (Алекс Николова) DeadSilence (Алекс Николова)
4
Jul 26, 2007, 11:36 PM

Помниш ли?

  Poetry
635 0 1



Помниш ли, вчера ти казах:
"Далеч са звездите!"
Ти ме прегърна и каза:
"Не са! Те са толкова близо, както
са наште сърца..."
Това е гласът на сърцето, разбираш
ли това?
Тази любов е вечна, не ще никога да
избледнее.
Тази любов е за теб, скъпи мой, приеми
я ти сега.
Вземи живота ми.
Разбий сърцето ми.
Разкъсай ме на хиляди парченца.
Просто ме убий.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0