Помниш ли, братко
Помниш ли, помниш ли дивия кестен,
кацнал в чукара, разперил криле
и ветровете от диви по-диви,
как го обрулваха с тежко гюле.
Той не отстъпваше духом и силом.
Светваше свещи над Равно поле…
Стара легенда разказваше мило,
че е прогонвал най-зли духовé.
Помниш ли, помниш ли, там на Балкана
малката къщичка с милия лик,
помниш ли погледа нежен на мама
и на стръвницата дивия вик?
Помниш ли как от пчелина ни лесно
мечка похапваше сладък медец,
а в кокошарника буйстваше често
порът – разбойник, изпечен крадец.
Помниш ли как пред огнището вечер,
татко четеше на глас „Новини”…
Баба ми мяташе шала заветен,
котето мъркаше в моите поли.
Помниш ли книгите дето четяхме;
как се пързаляхме в зимните дни?
Лятото (вечер) на прага седяхме
и преброявахме всички звезди.
Гордият кестен отдавна го няма.
Там магистрала е вече копой.
Родната къща е с мъка заляна.
Вечер – другар И е вълчият вой.
Помниш ли, помниш ли, братко, Балкана;
родната къщичка с милия лик?
Помниш ли погледа нежен на мама
и на вълчицата лунния вик?
Автор - Литатру
България, София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени
