Помниш ли как...
Излети! Полети! Долети!
Догони ме невидимо в моя сън!
Теб те няма! Ти си в капките дъжд!
Долети пак със лунния лъч!
След това се стопи по земята ми!
Изненадай ме като есенен лъх!
Превърни се във стих,
който никне невидимо във душата ми.
После пак отлети! Като вятъра!
В тишината разпервай крила!
Ще се срещнем пак някога, някъде.
Ще изгрее отново онова чудо – Луната ни.
Засега – не е същото. В тъмнината сме!
Долети! Искам слънце, звезди и луна.
Избави ме само за миг от дъжда -
капките му дълбаят в душата ми!
Помниш ли как…
02.09.2009 г.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
