Излети! Полети! Долети!
Догони ме невидимо в моя сън!
Теб те няма! Ти си в капките дъжд!
Долети пак със лунния лъч!
След това се стопи по земята ми!
Изненадай ме като есенен лъх!
Превърни се във стих,
който никне невидимо във душата ми.
После пак отлети! Като вятъра!
В тишината разпервай крила!
Ще се срещнем пак някога, някъде.
Ще изгрее отново онова чудо – Луната ни. ...