ПОМНИШ ЛИ, МИЛА
Помниш ли първите дни
на безгрижие, радост и смях?
Наивна изглеждаше ти,
изпълнен със щастие бях.
Без умора рисувах тогава
различни неща от света,
от обич унесен в забрава
словата редях през нощта.
Но отмина това време
и отново съм в Бургас,
на съдбата тежкото бреме,
носейки в душата си аз .
Без надежда стоя пред морето,
гледайки неговите вълни.
Как напомнят те на сърцето
за твоите черни коси.
Пожела да се случи това
и нищо не можах да направя,
но недей очаква от мен
обичта към теб да забравя.Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
