ПОМНИШ ЛИ, МИЛА
Помниш ли първите дни
на безгрижие, радост и смях?
Наивна изглеждаше ти,
изпълнен със щастие бях.
Без умора рисувах тогава
различни неща от света,
от обич унесен в забрава
словата редях през нощта.
Но отмина това време
и отново съм в Бургас,
на съдбата тежкото бреме,
носейки в душата си аз .
Без надежда стоя пред морето,
гледайки неговите вълни.
Как напомнят те на сърцето
за твоите черни коси.
Пожела да се случи това
и нищо не можах да направя,
но недей очаква от мен
обичта към теб да забравя.© Вили Тодоров All rights reserved.
