Помня...
Помня,
някъде има земя.
В глогов цвят вятър играе,
плъзга се
по зелената топлина на тревите.
Помня,
някъде има такава земя.
Там светлината
не идва от слънцето,
тя просто тук си живее...
Дъждосвирци в зеленото пеят.
Наградата -
сълза в прашни зеници.
За пътя ме питаш?
Не зная.
Някой ми беше показвал тази
земя.
Някой, когото познавах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
