8.07.2008 г., 8:40 ч.
Помня...
Помня,
някъде има земя.
В глогов цвят вятър играе,
плъзга се
по зелената топлина на тревите.
Помня,
някъде има такава земя.
Там светлината
не идва от слънцето,
тя просто тук си живее...
Дъждосвирци в зеленото пеят.
Наградата -
сълза в прашни зеници.
За пътя ме питаш?
Не зная.
Някой ми беше показвал тази
земя.
Някой, когото познавах...
© Маргарита Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
караш ме да чета с широко затворените очи на сърцето.
зеници не са нужни за да видиш спомените... -
Там светлината
не идва от слънцето
тя просто тук си живее...
Мда, има такова място
Прекрасен поетичен изказ, браво! -
Да! Чудесно!
-
Прекрасен стих!
-
Вранке, ти и Зем ще разревеш! Отдавна те чета-не мога да те коментирам-души ме! Това е.Зем.
-
"зелената топлина на тревите" върна и мен в миналото... Слънчева нежност и от мен!!
-
Толкова е хубаво!
-
Спомени, спомени...
Понякога се превръщат в мечти. -
Страхотно...много много хубаво...!
ех, Маргарита...с много обич. -
Спомни си пътя и ми го покажи!Хареса ми много!
-
Браво, Марги!
-
"Дъждосвирци в зеленото пеят"
Поздрав, Марго! -
"Там светлината
не идва от слънцето,
тя просто тук си живее..."!!!
Ако можех да узная и аз пътя...
Поздрави, Марго!!! -
И на мен много ми хареса, Марго!
Поздравления! -
Накара ме да изтръпна и да се почувствувам жива...благодаря, Чудесна!!!
-
....
"Някой, когото познавах ..."
...
помни!
и вятърът помни...
Много ми хареса!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не идва от слънцето,
тя просто тук си живее...
... и я пази дъждът...
Пилеее*