Помня,
някъде има земя.
В глогов цвят вятър играе,
плъзга се
по зелената топлина на тревите.
Помня,
някъде има такава земя.
Там светлината
не идва от слънцето,
тя просто тук си живее...
Дъждосвирци в зеленото пеят.
Наградата -
сълза в прашни зеници.
За пътя ме питаш?
Не зная.
Някой ми беше показвал тази
земя.
Някой, когото познавах...
© Маргарита Василева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
