Помня...
Помня,
някъде има земя.
В глогов цвят вятър играе,
плъзга се
по зелената топлина на тревите.
Помня,
някъде има такава земя.
Там светлината
не идва от слънцето,
тя просто тук си живее...
Дъждосвирци в зеленото пеят.
Наградата -
сълза в прашни зеници.
За пътя ме питаш?
Не зная.
Някой ми беше показвал тази
земя.
Някой, когото познавах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
