Помня го
ПОМНЯ ГО
Той беше щастливо дете.
И такъв досега си остана.
Той всичко делеше на две.
Даже оскъдния залък.
Изпращаше до хоризонта всеки ден.
И всяко утро го посрещаше на хоризонта.
Птиците му подаряваха криле,
а той ги слагаше на хората.
„Това момче не е добре –
повтаряха отци на синовете си. –
Пазете се, ако искате да станете мъже!”
А тайно се срамуваха от себе си.
И майките редяха клетви,
треперещи за своите деца,
но дълбоко някъде в сърцето си
усещаха вина и грях.
Той беше щастливо дете.
И вечно такъв си остана.
През деня във лазурното синьо небе.
През нощта със звездите сияйни.
Помня го. Той живя и у мен.
А чрез мен и у вас. И така до безкрайност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
