Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18133
22.02.2024 г., 20:49 ч.

Помня го така 

  Поезия » Пейзажна
111 2 2

Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели –
в сърцето ѝ на дълъг път поели.

На онзи бряг съм. Той е моят свят.
Оглеждам се  в потайните подмоли,
зелено коприварче с мен се моли,
зора зори..., а в моя сън горят

и мислите, душата, и скалите,
орел прелита - гладен, любопитен...
Аз светли пръски сбирам... нероден,
очи отваря нов планински ден.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??