Помня го така
Отдавна беше. Помня го така,
като че ли преди минута беше,
притихнал вятър, ням и безутешен,
върби напролет, луднала река –
изпила жадно снеговете бели –
в сърцето ѝ на дълъг път поели.
На онзи бряг съм. Той е моят свят.
Оглеждам се в потайните подмоли,
зелено коприварче с мен се моли,
зора зори..., а в моя сън горят
и мислите, душата, и скалите,
орел прелита - гладен, любопитен...
Аз светли пръски сбирам... нероден,
очи отваря нов планински ден.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
