Помогни ми!

   Помогни ми

Безметежен хаос, нощ

                            и тъмнина зова.

Зова ви - призрачно съчувстващи

                            на мойта тленна горест.

Разхвърляните дневни страсти

 - уталожени помръкват

в някакъв нечакан ред.

Загубват се,

                   отхвърлят своята тежест

и остава в теб

         тъмно, гордо напрежение.

Задъхваш се от бурното обхващане

на някакъв натрапчив смут.

Всички неумели мисли

         изведнъж се струпват...

О, небе - потъмняло и задиплило

         облачните водовърти

в шемета на будна - пянно-бяла,

бурна и солена нощ.

С теб ми е тежко,

   а без теб не мога.

С теб се свързвам – безверно

не виждам в теб -

ни болка,

ни милост,

ни воля.

А на мен ми тежи толкова -

болка

и мисъл,

и воля...

Облаците се унасят и заглъхват

като музикална фраза в

                         розов хоризонт.

Небето се опръсква в мастило,

                   потъмнява във ретуш.

Малкото откраднато съпричастие

            избликва в нови страхове,

нанася пласт от нова горест,

               ново напрежение

във бурния поток...

О, хаос – не полагай властно

своята бетонно-твърда,

                   желязна ръка!

Аз съм горестният зной,

                  но охлаждането не калява.

Просто се разпада като кал

                          и стопява като восък.

Спри! – черното завладява света.

Защо не пускат хората

                            зад решетките?!

Кой наказа крадците, а възпита

 благонравните деца

         да тлеят бездушно?!

Кой обрече влюбените,

                   раздели приятелите

... и направи хората коравосърдечни?!

Виж, нахлуват оръжия –

         автомати,

ножове,

пушки,

оръдия

и танкове...

Спрете своя желязно-кървав парад!

"Грозно"

човешко създание – не напред!

Хоризонтът е обрамчен в облаци...

Аз се обвързвам със сънни лиани

на уморените човешки души.

И толкова скръб, и толкова мъка,

         горест,

         протест,

         бунт,

         смърт,

         мрак,

                   своенравие,

                   напрежение,

                   изменение,

                   помъдряване,

                   отчаяние

         ... ми тежат!

Защо тропичните въздушни корени

обхванаха в блатисто-нездрав

         аромат земята?

А луната я плениха бледите звезди

и ù отнеха слънчевия блясък.

Поспирайки в пяната на

                                 бурната нощ.

С жадна, жадна плът

и помътнено от огън съзнание -

                                      съмнение

-         застивам,

омрачнявам,

         охладнявам,

                  отпадам

и духом, и телом...

Няма вече мъка, нищо не тежи...

Ти в хаоса се преобръщаш,

с хаоса се сливаш, с неговия

             мрачно-тъжен водовърт...

Игралище

29.07.83