29.11.2007 г., 8:37

Помоли ме да остана

1K 0 26

Помоли ме да остана,

когато войната в сърцето настане,

битката за свобода и независимост,

под сянката на чувства искрени и бурни, като морето.

Помоли ме да остана,

когато камбаните бият отбой

и уж в сърцето любов вече не е останала,

но ти все още имаш "пареща" нужда от мен.

Помоли ме да остана,

когато  Луната на небето изгрее цяла,

когато Слънцето огрява зимен ден,

каквото и да се случва... до края на всичките ни животи:

- Помоли ме да остана завинаги до теб!!!

 

29.11.2007 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...