Nov 29, 2007, 8:37 AM

Помоли ме да остана

  Poetry » Love
1K 0 26

Помоли ме да остана,

когато войната в сърцето настане,

битката за свобода и независимост,

под сянката на чувства искрени и бурни, като морето.

Помоли ме да остана,

когато камбаните бият отбой

и уж в сърцето любов вече не е останала,

но ти все още имаш "пареща" нужда от мен.

Помоли ме да остана,

когато  Луната на небето изгрее цяла,

когато Слънцето огрява зимен ден,

каквото и да се случва... до края на всичките ни животи:

- Помоли ме да остана завинаги до теб!!!

 

29.11.2007 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...