Nov 29, 2007, 8:37 AM

Помоли ме да остана

  Poetry » Love
1K 0 26

Помоли ме да остана,

когато войната в сърцето настане,

битката за свобода и независимост,

под сянката на чувства искрени и бурни, като морето.

Помоли ме да остана,

когато камбаните бият отбой

и уж в сърцето любов вече не е останала,

но ти все още имаш "пареща" нужда от мен.

Помоли ме да остана,

когато  Луната на небето изгрее цяла,

когато Слънцето огрява зимен ден,

каквото и да се случва... до края на всичките ни животи:

- Помоли ме да остана завинаги до теб!!!

 

29.11.2007 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...