Помолих тихичко дъгите, седемцветните
Три коня алени, най-бързите, игривите,
от изгрев чак до залез ги пришпорва юни
и слънчогледи златни втъкнал им е в гривите,
разцъфват макове потайно помежду ни.
Лицето ми рисува нощем в лавандулите,
целува ги да цъфнат. Като мене луд е,
щурците пеят, за да чуят недочулите,
за любовта му – с образ нежен, пеперуден.
Помолих тихичко дъгите, седемцветните,
пристига мойта обич... като месец млад е
воали седем на очите му да метнете,
да бъде мой, че от съдбата ми е даден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
