На прекрасния ми внук Боби -
едно малко, очарователно
и винаги усмихнато съкровище.
Той е мъничък "помон",
(синонимно - на "бонбон",
тъй бонбоните нарича).
"Ногу мама бича, бича..."
"Колко много?" - пита мама.
Той отвръща ú "гомама"
Книжките са "Ко това?",
даже тез за "Докто(л) Га".
Всеки сочи му картинка -
слонче, мишка и калинка
и "Какво това е?" пита.
Той езичето заплита
и на книжките така
ново име той избра.
"Беко-беко", "байко-байко", -
после спира, иска "мако"
и разлял, докато пие,
казва: "Бъши, мънсо, мие." -
Грабва мократа салфетка,
лъска под и тоалетка.
"Ко това" докопал пак,
бъбри нашият юнак:
- Дайти, бабо, има чшарко.
(Има книжка за Шишарко.)
- Тук одата, пува тибка.
(Във водата плува рибка).
- Бабо, пак. Зилено. Кил -
в превод значи крокодил.
"Бомбара" пълзи по "габка",
но пък казва чисто "жабка".
Сочи с пръстче малко "аката",
значи, че това е свраката.
"Бохо-бохо кий огцата."
Иска вънка при "ецата".
На небето "уна" грее,
той подскача и се смее.
Утре е при "докто(л) Нова" -
(туй е доктор Иванова),
че нослето пак тече
на игривото момче.
Но сега не му се спи
и измисля си игри,
даже рита жълт балон
нашият щастлив "помон*".
*този "помон" е само на 1 год. и 9 мес. А ето и превод на някои от думичките:
ногу - много
бича - обича
гомама - голямо (т.е. мнооооого).
еко-беко - ежко-бежко
мако - мляко
мънсо - мръсно
дайти - здрасти
бомбара - бръмбара
бохо-бохо кий огцата - охльо-бохльо крий рогцата
ецата - децата
уна - луна
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
И тук си майсторка на словото!
Нека Юнакът винаги те радва!