2.11.2023 г., 16:31

Помощ

412 0 0

Помощ

 

Да се помогне на някой

Това е възможност за нас.

Може би - и така е - и на нас също помощ ни е нужна

 

Светът.

Източник на радост той е.

 

Дъждът и студът нужни ли са.

Да !!

Те са крайно нужни за природата, за нас.

И гладът тренировъчен е нужен.

Нужно е в природата всичко.

 

Изгубил си лева двадесет.

Но друг ще ги намери.

Каква е разликата?

Нека поживее малко другият от тебе.

"Твой" е тоз човек.

 

Наказанието, което даваш правомерно

Какво е?

Ти вземаш това, което са ти взели.

Радостта, дух и настроение са ти взели.

А те ти трябват.

 

Човек, който греши, от невежество греши.

Иска да не плаща.

Ти си плащаш тогава на себе си сам - наказваш когато.

Проправяш си през "храстите" пътека.

 

Храстите всички искат да живеят.

Но и пътеката твоя - през тях - нужна е за тебе.

Чистиш си я решително ти.

 

Борбата в природата е неизбежна.

В на живота името.

 

Даване и вземане.

Това е животът.

Слава на боговете - казваш.

Ти им служиш, и те на тебе.

Изгодно следователно е да се

Помага. Да се служи.

 

Но храстите пречещи от твоята пътека, съдбата им е да се отстранят.

 

Това е на живота аритметиката проста.

Минава покрай тебе човек млад,  и на земята плюе.

Ти гледаш в този миг.

Иска той да каже: имам право.

 

Да, но той не знае, че греши.

Когато вярва, че само той единствен (и на себе си любим) да живее трябва.

Ти, със своите радости и болки,

Да живееш също искаш.

Ще го накажеш адекватно за грозната картина.

В името на радостта твоя, да му се поствръдне малко - се налага - неговия хлеб.

 

Очите ти отваряш му.

Нужни са в живота

Помощтта и наказанието.

Даване и вземане това е.

Някои казват - "любов".

Любов да - въобще, и по принцип.

 

Любов в сърцето да има човек добре е.

Но е задръстена от храсти пътеката негова.

Къде да ходи той? Какво да прави?

Налага се да действа съответно.

В името на радостта.

 

Богато е Слънцето с възможностите свои.

Стани богат и ти кат него.

Давай-вземай ти - както трябва.

 

Слава на Велес - бог - другарят мой.

На Лесничея слава - на човека, който да ходи иска по пътеки чисти и свободни.

 

Без воля нищо ний сме.

Без труд.

Не се сърдѝ на върлото, що се налага да изкачваш.

Радост и доволството после,

То ще ти даде!

 

Ура

 

Лесничея

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леснич Велесов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...