16.09.2007 г., 23:40 ч.

ПОМЪДРЯВАНЕ 

  Поезия
680 0 16
 

ПОМЪДРЯВАНЕ


Приседнал край потока на мечтите,

ту пощя кротко спомени щастливи,

ту гледам тъжно залеза наситен,

след който нощем моят свят заспива...


Защо и за какво да съжалявам?...

Уроците житейски са си мои...

Пресявах дълго зърното, а плява -

дал Бог постеля в земните покои...


И ако в мене нещо остарява,

душата ми, сърцето ми е младо!...

Дали ще съм осъден на забрава,

или ще чувам топла дума: „Дядо!"?...


Но днес не ми се вярва, че измама

разпъва щедро бедното ми тяло...

Че някой ден, по Кумовата слама,

ще тича в мен детето помъдряло...



Ванилин ГАВРАИЛОВ


© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??