Поне харман отъпках, до пътека....
Заложих си мечтите (три за грош).
Ще кажете: Прескъпа ипотека!
Такъв бил жребият ми – хубав... Лош...
Поне харман отъпках до пътека.
За всичките парѝ на този свят,
закупих маска веселоподобна,
под камък тежък сълзите ми спят,
за теб и за света да съм удобна.
Душата си на гладните ще дам.
По залче нека всеки си отчупи.
На теб, под онзи тежък камък там,
оставих също къс, но... Е затрупан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
