Поне се мие сам
(из цикъла "Вицове в рими")
- Не мога вече, мила, всеки ден
все същото - все търкам, чистя, мия,
все кофата с парцала е до мен.
Пред мивката с немитите чинии
гъбясах вече – тъжно се оплака
една жена на своята колежка.
- Представяш ли си, всичко мене чака -
прозорци, плочки, купчината дрешки,
нахвърляни във коша за пране...
- А твоят мъж? – колежката попита.
- А, само туй ми липсва. Той поне
си мие сам ръцете и очите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
