(из цикъла "Вицове в рими")
- Не мога вече, мила, всеки ден
все същото - все търкам, чистя, мия,
все кофата с парцала е до мен.
Пред мивката с немитите чинии
гъбясах вече – тъжно се оплака
една жена на своята колежка.
- Представяш ли си, всичко мене чака -
прозорци, плочки, купчината дрешки,
нахвърляни във коша за пране...
- А твоят мъж? – колежката попита.
- А, само туй ми липсва. Той поне
си мие сам ръцете и очите.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
