15.12.2008 г., 8:48

Поне съм истинска

1.2K 0 3
Скрита дори зад лъчите,
невидима за целия свят,
търсят ли, търсят очите,
търсят да видят обрат.

Сега каквато съм, такава бях,
примирявам се и съм добра.
Да съм красива не мога като тях -
безопитна, наивна, нищожна съм в света.

Пред другите има ли какво да покажа?
Те засенчват ме, скрита оставам.
Заличена, без да има какво да им кажа,
преглъщам болката от поредната рана.

Може би ми липсват чар и красота,
може би не съм достатъчно добра?!
Но едно-едничко аз си зная
и пред света ще го призная...

Поне съм истинска, а не фалшива,
поне желая с чисто сърце,
а душата моя истински красива
обича без нищо да я спре...

14.12.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...