15.12.2008 г., 8:48

Поне съм истинска

1.2K 0 3
Скрита дори зад лъчите,
невидима за целия свят,
търсят ли, търсят очите,
търсят да видят обрат.

Сега каквато съм, такава бях,
примирявам се и съм добра.
Да съм красива не мога като тях -
безопитна, наивна, нищожна съм в света.

Пред другите има ли какво да покажа?
Те засенчват ме, скрита оставам.
Заличена, без да има какво да им кажа,
преглъщам болката от поредната рана.

Може би ми липсват чар и красота,
може би не съм достатъчно добра?!
Но едно-едничко аз си зная
и пред света ще го призная...

Поне съм истинска, а не фалшива,
поне желая с чисто сърце,
а душата моя истински красива
обича без нищо да я спре...

14.12.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...