Dec 15, 2008, 8:48 AM

Поне съм истинска

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Скрита дори зад лъчите,
невидима за целия свят,
търсят ли, търсят очите,
търсят да видят обрат.

Сега каквато съм, такава бях,
примирявам се и съм добра.
Да съм красива не мога като тях -
безопитна, наивна, нищожна съм в света.

Пред другите има ли какво да покажа?
Те засенчват ме, скрита оставам.
Заличена, без да има какво да им кажа,
преглъщам болката от поредната рана.

Може би ми липсват чар и красота,
може би не съм достатъчно добра?!
Но едно-едничко аз си зная
и пред света ще го призная...

Поне съм истинска, а не фалшива,
поне желая с чисто сърце,
а душата моя истински красива
обича без нищо да я спре...

14.12.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...