Dec 15, 2008, 8:48 AM

Поне съм истинска

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Скрита дори зад лъчите,
невидима за целия свят,
търсят ли, търсят очите,
търсят да видят обрат.

Сега каквато съм, такава бях,
примирявам се и съм добра.
Да съм красива не мога като тях -
безопитна, наивна, нищожна съм в света.

Пред другите има ли какво да покажа?
Те засенчват ме, скрита оставам.
Заличена, без да има какво да им кажа,
преглъщам болката от поредната рана.

Може би ми липсват чар и красота,
може би не съм достатъчно добра?!
Но едно-едничко аз си зная
и пред света ще го призная...

Поне съм истинска, а не фалшива,
поне желая с чисто сърце,
а душата моя истински красива
обича без нищо да я спре...

14.12.2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...