5.11.2014 г., 12:56

Поне в тази приказка

690 0 5

 

Ще ти хвърля в лицето цялата истина,
дето не разгада във очите ми!
Ще разкажа на целия свят нашата приказка,
докато ти изтриваш следите ми.
И докато заселваш във мислите Нея
и се молиш да е любовта ти -
ще възкръсваш в ръцете ми всяка Неделя,
щом вървя през отминали дати.
А при среща случайна – ще се доубиваме,
ще подхвърляме гневно вината,
никой никога няма да каже ”Прости ми!”
(нека в Ада гори ни ината!)
И докато се губя във мисли за дъжд
и понякога в пъпки черешови,
ще сервирам вечеря на другия мъж -
онзи, дето е по-малко грешен.
Но ще хвърля в лицето ти цялата истина!
(Стига вече я трупах във мен!)
Любовта ще е вечна, поне в тази приказка.
А в живота... ще я погребем! 



Павлина Соколова

'2012 г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гуш за всички!..Мерси за разбирането!
  • Твоите Недели някак ме обездумяват и мен, Лина!
  • Аплодисменти! Невероятен стих!!!
  • Комплименти!
  • Хубаво е! Браво! С хората понякога се срещаме, а после разделяме...
    Така трябва знаеш ли? често те са изиграли някаква важна роля в живота ни и... въпреки че ни се иска да останат, те трябва да тръгнат, защото... мисията е изпълнена друго няма...
    Но това наистина не е причина да се опитваме да погребем Любовта си към тях! Пускаш ги, продължаваш и собствения си път, но.... обичаш ги. Така и трябва!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....