Ще ти хвърля в лицето цялата истина,
дето не разгада във очите ми!
Ще разкажа на целия свят нашата приказка,
докато ти изтриваш следите ми.
И докато заселваш във мислите Нея
и се молиш да е любовта ти -
ще възкръсваш в ръцете ми всяка Неделя,
щом вървя през отминали дати.
А при среща случайна – ще се доубиваме,
ще подхвърляме гневно вината,
никой никога няма да каже ”Прости ми!”
(нека в Ада гори ни ината!)
И докато се губя във мисли за дъжд
и понякога в пъпки черешови,
ще сервирам вечеря на другия мъж -
онзи, дето е по-малко грешен.
Но ще хвърля в лицето ти цялата истина!
(Стига вече я трупах във мен!)
Любовта ще е вечна, поне в тази приказка.
А в живота... ще я погребем!
Павлина Соколова
'2012 г.
© Павлина Соколова Всички права запазени