21.10.2016 г., 22:18

Поне за ден

736 0 0

  На девойка сърцето ще прилепя, 
букет надежда и лале ще ù даря.
За ден ще бъда на бездомно животно другаря.
Поне любов мога да обещая.                                                                                                                                             

  На ранен войник вяра ще подвържа 
в пакет от благодарност ще го подаря.
На всичките деца без майки ще покажа,
как се тича под дъжда.                                                                                                                                                 

  Днес ще клекна да се моля с майката на млад войник.
И опора днес ще бъда за гърба на стар циник.
Днес поклон дълбок отправям пред не един поет велик.                                                                                       Неверна, смело си ругая - Боже, трябва ти критик.                                                                                                       

  Днес сърцето си полагам в шепата на просеща жена.
И ще плача заедно със всяка майка
без деца.                                                                                                                                                                             

  Днес огнище ще припаля в дома на стар вдовец. 
И ще пея прозаично за любов с някой уличен певец.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...