15.10.2007 г., 10:25

Понеделнишки откос

1K 0 17
Този понеделник
ще започне със “Обичам те!”
И ще завърши
със израждане на смърт.
Протези за надеждно
безотказно
коленичене -
гаранция,
че ставам вече дърт.

А ти си
като приказка,
непипана
от липсата
за истински герои
с реален край.
Притисната в протестите,
че с теб не сме,
а с тебе сме
облещени
в рекламата за рай.

Аз пък съм убиецът,
крадецът,
кръвопиецът,
с простинала
от стискане ръка.
Вкопчена в oчите ти.
Заробваща мечтите ти.
Аз съм киселинен дъжд
с дъга.

Понеже си
стремежна
към изпросено “Обичам те”,
в лъжовен монотонен
тъп комфорт,
този понеделник
ще започне със умиране
и ще приключи
със прераждане в аборт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • редактирано
  • Объркано, побъркано, но... подредено!
    Хареса ми!
  • Знаеш ли, харесвам те!!!
    Отличен си ! 6 6 6
  • Пълен хаос!Шизофренична красота има отпечатана върху твоите цветни слова!
  • Хе, че забавен стих съм написал. Виждам, че се оказа оценен...
    Мистър Джурасик, толкова са рисувани залези, цветя и дървета преди мен, че ако ще да направя творбата на живота си, ще се загубя сред общата маса.

    Мерси на останалите! Jane_d, как ми се иска да си права!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...