15.10.2007 г., 10:25

Понеделнишки откос

1K 0 17
Този понеделник
ще започне със “Обичам те!”
И ще завърши
със израждане на смърт.
Протези за надеждно
безотказно
коленичене -
гаранция,
че ставам вече дърт.

А ти си
като приказка,
непипана
от липсата
за истински герои
с реален край.
Притисната в протестите,
че с теб не сме,
а с тебе сме
облещени
в рекламата за рай.

Аз пък съм убиецът,
крадецът,
кръвопиецът,
с простинала
от стискане ръка.
Вкопчена в oчите ти.
Заробваща мечтите ти.
Аз съм киселинен дъжд
с дъга.

Понеже си
стремежна
към изпросено “Обичам те”,
в лъжовен монотонен
тъп комфорт,
този понеделник
ще започне със умиране
и ще приключи
със прераждане в аборт.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • редактирано
  • Объркано, побъркано, но... подредено!
    Хареса ми!
  • Знаеш ли, харесвам те!!!
    Отличен си ! 6 6 6
  • Пълен хаос!Шизофренична красота има отпечатана върху твоите цветни слова!
  • Хе, че забавен стих съм написал. Виждам, че се оказа оценен...
    Мистър Джурасик, толкова са рисувани залези, цветя и дървета преди мен, че ако ще да направя творбата на живота си, ще се загубя сред общата маса.

    Мерси на останалите! Jane_d, как ми се иска да си права!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...