Oct 15, 2007, 10:25 AM

Понеделнишки откос

  Poetry
1K 0 17
Този понеделник
ще започне със “Обичам те!”
И ще завърши
със израждане на смърт.
Протези за надеждно
безотказно
коленичене -
гаранция,
че ставам вече дърт.

А ти си
като приказка,
непипана
от липсата
за истински герои
с реален край.
Притисната в протестите,
че с теб не сме,
а с тебе сме
облещени
в рекламата за рай.

Аз пък съм убиецът,
крадецът,
кръвопиецът,
с простинала
от стискане ръка.
Вкопчена в oчите ти.
Заробваща мечтите ти.
Аз съм киселинен дъжд
с дъга.

Понеже си
стремежна
към изпросено “Обичам те”,
в лъжовен монотонен
тъп комфорт,
този понеделник
ще започне със умиране
и ще приключи
със прераждане в аборт.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • редактирано
  • Объркано, побъркано, но... подредено!
    Хареса ми!
  • Знаеш ли, харесвам те!!!
    Отличен си ! 6 6 6
  • Пълен хаос!Шизофренична красота има отпечатана върху твоите цветни слова!
  • Хе, че забавен стих съм написал. Виждам, че се оказа оценен...
    Мистър Джурасик, толкова са рисувани залези, цветя и дървета преди мен, че ако ще да направя творбата на живота си, ще се загубя сред общата маса.

    Мерси на останалите! Jane_d, как ми се иска да си права!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....