Понеже никога не питаш...
Понеже никога не питаш как съм,
ще кажа - Адски ми е зле.
Хиляда пъти съм ти го показвал
в стотици стихове, поне.
Все нямаш отговори, ще мълча.
Не губиш нищо. Само мен.
Живота - друг си го избра
и аз ще се превърна в теб. Студен.
Защото всякога не ме поиска,
а даром трябва да се взима.
Аз твоята любов измислях,
но хубост нямало насила.
Ще бъда толкова невзрачен
и вече няма никой да обичам.
Сърцето няма никога да плаче,
очите ми ще виждат безразлично.
Понеже никога не питаш как съм,
ще кажа - Нека ти да си добре!
Човекът много лесно се забравя,
поетът, някой все ще го чете...
Danny Diester
15.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
