Понеже никога не питаш...
Понеже никога не питаш как съм,
ще кажа - Адски ми е зле.
Хиляда пъти съм ти го показвал
в стотици стихове, поне.
Все нямаш отговори, ще мълча.
Не губиш нищо. Само мен.
Живота - друг си го избра
и аз ще се превърна в теб. Студен.
Защото всякога не ме поиска,
а даром трябва да се взима.
Аз твоята любов измислях,
но хубост нямало насила.
Ще бъда толкова невзрачен
и вече няма никой да обичам.
Сърцето няма никога да плаче,
очите ми ще виждат безразлично.
Понеже никога не питаш как съм,
ще кажа - Нека ти да си добре!
Човекът много лесно се забравя,
поетът, някой все ще го чете...
Danny Diester
15.11.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
