diesto (Данаил Антонов)
1014 588
Nov 15, 2017, 12:30 PM

Понеже никога не питаш... 

  Poetry » Love, Free verse
732 8 11

Понеже никога не питаш как съм,
ще кажа - Адски ми е зле.
Хиляда пъти съм ти го показвал
в стотици стихове, поне.

 

Все нямаш отговори, ще мълча.
Не губиш нищо. Само мен.
Живота - друг си го избра
и аз ще се превърна в теб. Студен.

 

Защото всякога не ме поиска,
а даром трябва да се взима.
Аз твоята любов измислях,
но хубост нямало насила.

 

Ще бъда толкова невзрачен
и вече няма никой да обичам.
Сърцето няма никога да плаче,
очите ми ще виждат безразлично.

 

Понеже никога не питаш как съм,
ще кажа - Нека ти да си добре!
Човекът много лесно се забравя,
поетът, някой все ще го чете...

 

Danny Diester
15.11.2017

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми..
  • Как те разбирам само... как те разбирам...
  • Харесах!
  • Може и да не ме питаш, но аз да си кажа - толкова е великодушно да пожелаеш другият да е добре, дори когато ти си смазан, разтрошен на хиляди парченца от несбъдване...Това е Любов!
  • Хубаво е!
  • Страхотен ритъм, долавя се категоричност! Браво!
  • Понеже никога не питаш.......Хубаво!
  • Хубаво!
  • Отново прекрасен и изстрадан стих..и отново последователен..Мъж с главна буква.Няма да спирам да те чета!
  • Нямаш равен, Дани! Поздравления отново! Сред най-добрите си които съм чел тук в сайта! Продължавай все така и не се предавай, въпреки всичко! Някой от твоите стихове ще ги чета и след 15 години, сигурен съм! Чакам следващото!
  • Прекрасна изповед....
Random works
: ??:??