paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
28.02.2021 г., 7:56 ч.

Понеже съм те искала до случване... 

  Поезия » Любовна
1361 19 20

Понеже съм те искала до случване -

се случи да ми бъдеш вдъхновение.

Вън вятърът скимтеше като куче,

и търсеше на прага ми спасение.

 

Събираше на купчини листата,

и виеше по вълчи във комина.

А аз запалвах свещ във тъмнината -

за да те спра, преди да ме подминеш.

 

Заставах до прозореца, и чаках...

Измислях си картини, и сюжети.

И придобиваше полека мрака

очертанията на лицето ти.

 

Преди да зазори - навън излизах,

и търсех стъпките ти по тревата.

А нощна птица някъде наблизо -

кълнеше пронизително съдбата.

 

Събирах стъпките ти и се молех

да доживея следващото лято.

А после да умра. Или да мога

да дишам и без тебе на земята.

 

Събирах стъпките ти - а звездите

една след друга падаха от мъка.

Когато се събуждаха петлите -

прибирах и последната ти стъпка.

 

Подреждах ги на топло, във душата.

И с вятър луд под бялата ми риза

запалвахме пак нощем светлината -

за да я видиш, ако си наблизо...

 

Защото те обичах като куче -

ти затова ми беше вдъхновение.

С теб най-великия урок научих -

сами сме си и гибел, и спасение.

Гълъбина Митева

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??