paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
Feb 28, 2021, 7:56 AM

Понеже съм те искала до случване... 

  Poetry » Love
1362 19 20

Понеже съм те искала до случване -

се случи да ми бъдеш вдъхновение.

Вън вятърът скимтеше като куче,

и търсеше на прага ми спасение.

 

Събираше на купчини листата,

и виеше по вълчи във комина.

А аз запалвах свещ във тъмнината -

за да те спра, преди да ме подминеш.

 

Заставах до прозореца, и чаках...

Измислях си картини, и сюжети.

И придобиваше полека мрака

очертанията на лицето ти.

 

Преди да зазори - навън излизах,

и търсех стъпките ти по тревата.

А нощна птица някъде наблизо -

кълнеше пронизително съдбата.

 

Събирах стъпките ти и се молех

да доживея следващото лято.

А после да умра. Или да мога

да дишам и без тебе на земята.

 

Събирах стъпките ти - а звездите

една след друга падаха от мъка.

Когато се събуждаха петлите -

прибирах и последната ти стъпка.

 

Подреждах ги на топло, във душата.

И с вятър луд под бялата ми риза

запалвахме пак нощем светлината -

за да я видиш, ако си наблизо...

 

Защото те обичах като куче -

ти затова ми беше вдъхновение.

С теб най-великия урок научих -

сами сме си и гибел, и спасение.

Гълъбина Митева

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??