23.07.2017 г., 19:48

Понесени мигове

988 0 4

                                  Редките щастливи мигове се помнят цял живот. Благодаря!...

 

Понесъл на ръце Луната

                     тази нощ,

отиваш в Дунава 

                     да я окъпеш.

Тя топли, гали и тежи

                     със свойта мощ -

къс сънища - от мен

                     си я откъснал.

Достигаш до реката

                     и едва сега

усещаш - носиш нещо друго -

                     същността

на моята душа и светлина,

                     напомнящи Луна

при нощно къпане.

Ела и ти, ела, ела в дълбокото...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...