Понесени мигове
Редките щастливи мигове се помнят цял живот. Благодаря!...
Понесъл на ръце Луната
тази нощ,
отиваш в Дунава
да я окъпеш.
Тя топли, гали и тежи
със свойта мощ -
къс сънища - от мен
си я откъснал.
Достигаш до реката
и едва сега
усещаш - носиш нещо друго -
същността
на моята душа и светлина,
напомнящи Луна
при нощно къпане.
Ела и ти, ела, ела в дълбокото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славяна Всички права запазени
Опасна си!