Jul 23, 2017, 7:48 PM

Понесени мигове 

  Poetry » Love
548 0 4

                                  Редките щастливи мигове се помнят цял живот. Благодаря!...

 

Понесъл на ръце Луната

                     тази нощ,

отиваш в Дунава 

                     да я окъпеш.

Тя топли, гали и тежи

                     със свойта мощ -

къс сънища - от мен

                     си я откъснал.

Достигаш до реката

                     и едва сега

усещаш - носиш нещо друго -

                     същността

на моята душа и светлина,

                     напомнящи Луна

при нощно къпане.

Ела и ти, ела, ела в дълбокото...

 

© Славяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??