Jul 23, 2017, 7:48 PM

Понесени мигове

  Poetry » Love
990 0 4

                                  Редките щастливи мигове се помнят цял живот. Благодаря!...

 

Понесъл на ръце Луната

                     тази нощ,

отиваш в Дунава 

                     да я окъпеш.

Тя топли, гали и тежи

                     със свойта мощ -

къс сънища - от мен

                     си я откъснал.

Достигаш до реката

                     и едва сега

усещаш - носиш нещо друго -

                     същността

на моята душа и светлина,

                     напомнящи Луна

при нощно къпане.

Ела и ти, ела, ела в дълбокото...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...